Нови данни

Структура на избирателите

Идейно-ценностна ориентация на избирателите в България

Изследователската концепция на модела за идейно-ценностната структура на гражданите се основава на разбирането на техните нагласи, възприятия, ценности и убеждения, свързани с ролята им на избиратели, като анализът се базира на информацията, която предоставят за себе си, но – без те самите да се дефинират като „леви“ или „десни“. Тази структура се основава на очертаването на няколко групи от избиратели, като във времето се регистрира процес на „пулсиране“ на групите: тяхното уголемяване или смаляване, и дори – появата и изчезването на отделни групи. Познаването на актуалното състояние на структурата на избирателите позволява много по-лесно да се прогнозира тяхното поведение като избиратели и ключовите понятия, чрез които те могат да бъдат привличани.

В началото на 2008 г. (малко преди развитието на световната финансово-икономическа криза), структурирането на избирателите според идейно-ценностната им ориентация изведе като най-многобройна – съставляваща близо половината от всички, групата на „десни, до център“ или избиратели с десни убеждения. Около една четвърт се отнасяха към групата „неполюсни, до леви“ - граждани, чиито разбирания са по-близо до лявото пространство. Доста по-малко – 15 на сто от всички, бяха подкрепящите изцяло леви идеи. Приблизително всеки десети се причисляваше към групата „безразлични, не-леви“ - избиратели, които нямат ясно оформени „десни виждания“, но са категорично настроени против лявото.

Няколко месеца по-късно – в края на 2008 г.: вече в условията на развиваща се криза, бе установено развитието на процес, довел до преструктуриране на групирането на избирателите според идейно-ценностната им ориентация. От една страна, регистрирано бе известно намаляване на десните избиратели. От друга, налице бе разцепване на една от групите – на „неполюсни, до леви“ избиратели и съответно – на преливането на част от тях в нова група, наименувана „неполюсни, не-леви“. Общото между двете новосформирани групи е, че те могат да бъдат определени като неполюсни, но докато едната от тях се състои от избиратели, които са значително по-близо до левите разбирания, то при другата няма силно изразена анти-лява ориентация, но пък и членовете й не подкрепят изцяло десните политически възгледи. През следващата година – 2009-а, това разпределение придоби вече устойчив характер.

Развилите се в следващите години процеси доведоха до това, че в началото на 2013 г. групата на левите се сви до критичен минимум, докато чувствително нарастна делът на лицата с „неполюсни, до леви“ убеждения (до една пета от всички). Същевременно, в резултат на преливанията между групите „леви“, „неполюсни, до леви“ и „неполюсни, не-леви“, се оформи нова група, обозначена като „безразлични, аморфни“, в състава на която влизаха също около една пета от избирателите. Те се открояваха от останалите по разбирането си за лично, индивидуално благополучие и затова разделението „ляво-дясно“ в политическото пространство за тях губи смисъл, достатъчно е да благоприятства добруването им. Все повече намаляваха дясно ориентираните.

Точно противоположна тенденция се разви през цялата 2013-та, довела до това, че в края на годината поддръжниците на левите идеи рязко увеличиха дела си, което еднозначно се дължеше на значителното намаление в групите „неполюсни, до леви“ (наричани по-нататък „не-десни“) и „безразлични, аморфни“.

В края на 2014 г. напълно се обезличи групата „безразлични, аморфни“. Регистрира се сериозно увеличение в групата на споделящите десни разбирания. Не-левите спаднаха под равнището от една пета от избирателите. Година по-късно – в края на 2015-та, структурата на групите се запази много близо до характеристиките си от предходната година, като за първи път в рамките на подобен двугодишен период беше наблюдавано подобно изразено стабилизиране на структурата на избирателите. Засега е още рано да се твърди, че тази структура вече е придобила траен характер – след дълги години лъкатушения и колебания. Във всички случаи обаче трябва да се отчита, че преференциите на представителите на тези групи към определени политически сили са доста ясно очертани – и понякога на пръв поглед неочаквани. Към настоящия момент най-голямата група сред българските избиратели - „Десни до център“, съставлява около четири десети от упражняващите право на глас. Следваща по обем е групата на изцяло левите избиратели, в която са концентрирани около една четвърт от всички. Относително по-малобройни са двете противоположни групи – „не-леви“ (18%) и „не-десни“ (15%).